Римските цифри са непозиционна бройна система появила се в древен Рим и използвана и до днес в някои области. Римските цифри използват букви, на които се придават цифрови значения и позволява изписването на цели числа:

I или i за едно,

V или v за пет,

X или x за десет,

L или l за петдесет,

C или c за сто (лат. centum),

D или d за петстотин (произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000)

M или m за хиляда (лат. mille), или се е използвала гръцката буква Φ.

Изписването на римските цифри се базира на няколко основни принципа:

• Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с по-голяма стойност се прибавя към тази стойност.
• Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност се изважда от тази стойност.
• Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези, за които се прилага предното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядните, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.

 Цифри

При използване на посочените по-горе символи и правила, системата на Римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности по-големи от тези се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или използване на комбинации от специални символи.

Следващата таблица показва всички числа от 1 до 100, написани с римски цифри.

Въпреки, че съществувало понятие близко до значението на 0, за числото 0 не съществувала римска цифра. Липсата на такова число не позволило развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепеното им заместване с арабски цифри.

За да се определи стойността на едно число написано с римски цифри, трябва то да се чете от ляво на дясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата, то тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда. При стойности по-големи от 4000 това правило се променя.

• XVI = 10 + 5 + 1 = 16
• XIV = 10 - 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
• DIX = 500 - 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X)
• DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използвайки всеки базов символ по веднъж дава числото на звяра)
• DCCCLXXXVIII = 888
• MDXV = 1515
• MCMLXXV = 1000 + 1000- 100 + 50 + 10 + 10 + 5 = 1975
• MCMXCIX = 1000 - 100 + 1000 - 10 + 100 - 1 + 10 = 1999 (кратки изписвания като MIM или IMM не отговарят на правилата)
• MMII = 2002
• MMMCMXCIX = 1000 + 1000 + 1000 - 100 + 1000 - 10 + 100 - 1 + 10 = 3999
• MMMMDCCCCLXXXVIII = 4988 (най-дългата римска цифра )

 Употреба

В наши времена римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), при имена на владетели (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (напр XXVIII летни олимпийски игри) и др.